Съвременна българска пиеса за неизменната нужда от човешка близост и приятелска подкрепа.
Можем ли да си купим приятел? Звучи парадоксално в днешното безпреградно онлайн общество да има самотници. Но пък все по-популярни стават агенциите, занимаващи се с отдаване под наем на фалшиви приятели и роднини, както съобщава британският вестник The Guardian. "Помагаме на хората да скрият от роднините и колегите си (в прибавка: а може би и от самите себе си) че нямат приятели”. Очевидно куриозната услуга може да се причисли към абсурдите на живота и любопитното е кои влизат в кюпа. Учените и гениите – директно, то се знае. Хахавци, луди (така сами се определят), самозадоволени от мозъчните си атаки и умствена достатъчност, вглъбени, но и готови за експеримент.

Авторите Здрава (Каменова) и Камен (Ангелов) са завъртели действието около математик, но същата работа може да им свърши и кой да е физик или химик. "Нищо не е каквото изглежда" - скепсисът на учения, стигнал до етапа да провери що е то споделена самота. Пробата може да стане евентуално с жена (ама пък по-въртеливо в чувствата), с познат или най-лесно с нает за случая. Такава е драматургичната завръзка, в която авторите нищят психологията на героя. Научната демонстрация има за цел да докаже нейната абсурдност, безсмислие и несъстоятелност. Приятелството е осъзнатост или демонстрация на близост? За математика житейският експеримент е нещо като доказателство на вид хипотеза с коментарна част. Рискът да прекара с непознат една вечер е поет, имената са фалшиви – Саймън и Гарфънкъл (американският дует Simon&Garfunkel е сред най-популярните музиканти на 60-те – хитове са The Sounds of Silence, Mrs. Robinson, Bridge over Troubled Water). Поздравът "здравей приятел” е обмислен отдавна, всичко е премерено като реакция (дори говоренето в определен момент му идва вповече, скука: Може ли да помълчим?). Без да предвиди обаче, че може и да му хареса ловенето на риба в хола, пиенето на екс от шише, та дори собствения му фалцет.
Нестандартната пиеса прави впечатление на журито на тазгодишния драматургичен конкурс Иван Радоев – Плевен, където двойката творци печели Националната награда. Името на Здрава Каменова отдавна се свързва със свободния театър на различните като интерпретация и мисъл млади – алтернативното изкуство на 36 маймуни. Познаващите творчеството й са преживели нейната освободена фантазност както в областта на кукленото изкуство, с номинация за Икар 2003, така и в останалите пиеси, които обикновено сама режисира, а често е и сценограф. Отклонения съвместно пак с Камен (в Сълза и смях по Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво), моноспектакъла Когато рокът беше млад (във Възраждане по Баща ми). Оригиналът на пиесата заедно с Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво и Гимнастика за бременни са номинирани в поредни години на Нова българска драма в Шумен и публикувани в сборници (2006, 2007, 2008). 2009-а е премиерата на Олеле! 2010-а с конкурс по проект ProText-Произведено в България, заедно с Гергана Димитрова създава Праехидно.