В тази история няма главен герой, а и да има такъв, никой не го вижда, защото, ако той е бил някъде забравя, че е бил там и все едно никъде не е бил. Всички останали са еднакво важни, по точно еднакво маловажни или съвсем точно казано, много са важни в маловажността си.

Едни са комични, други -трагични, трети - истерични, пасивни, негативни, активни просто са различни, но всички имат нещо общо и то е, че нямат нищо общо, освен това, че не искат да се променят, не защото се харесват или защото не се харесват, а защото нямат представа какви са, но пък имат претенции какви да бъдат другите, по-точно какви да не бъдат другите, ако въобще забележат, че има други.

Обаче, има нещо в тях, нещо което ги прави вечни и въпреки всичко очарователни и това е, че са излезли от страниците на Радичков, Чудомир, Елин Пелин и Йовков.