Оперната прима Христина Ангелакова, Артистичен директор на фестивала - в една изключително емоционална изповед пред Културен афиш на Dir.bg.

Преди дни, при изключителен зрителски интерес приключи XI-тото издание на Международния музикален фестивал „Моцартови празници“ – Правец – 2015. (13 – 16 август 2015 г.) Интервюто беше замислено да излезе,  ден преди началото на тазгодишното му издание, но поради изключителната заетост на г-жа Ангелакова около организацията на събитието и нейния личен юбилей, честван там, то се получи като „отзвук“ след отминалия Моцартфест.


- Г-жо Ангелакова, как се случи така, че професионалният Ви път се свърза с този прекрасен и уникален оперен фестивал край езерото в Правец?

- Как се свързах с този фестивал ли? Може би случайно, може би да е било съдба. Преди 6-7 години ме поканиха да стана част от УС на Сдружение „Моцартови празници – Правец 04“ и така се започна. Аз винаги съм обичала да организирам нещо и да се втурна тялом и духом, та чак до края и той по възможност да е най-малко успешен, ако не може да бъде много успешен. А за да бъде много успешен, това вече е постоянна цел, иначе няма смисъл, ако не се стремиш да усъвършенстваш нещото, с което си се ангажирал, което си направил своя мисия. В един момент бях и председател на УС, но си мисля, че най- подходящата “роля“ за мен в този форум е ролята на артистичен директор на фестивала. Да развихря фантазията си в правене на програмата. Да привлека артисти и мислещи и инакомислещи в един взривоопасен, в най-хубавия и съдържателен смисъл на думата, гюм и оттам - с пълен напред. Това съм аз с моите 70, които се надявам да направя и 80 със същия подозрително неукротим темп.

- Как бихте представили програмата на XI-я Моцартфест – Правец? Кои бяха акцентите и личните Ви пристрастия?

- А сега за току-що завършилия 11-ти фестивал „Моцартови празници – Правец 2015“. От 13 до 16.08.2015 фестивалната програма се разположи на 4 сцени - на езерото пред хотел РИУ Правец Ризорт, в зала „Тера“ на същия хотел, на сцената на Читалище „Заря 1895” в Правец и Гала – концерта на площада на Правец. И всички ние от творческия екип, мениджърския - до последния служител в екипа на хотела РИУ Правец Ризорт, запретнахме ръкави и се получи. Получи се програмата, получи се музиката, театъра, танца, атмосферата, получи се МАГИЯТА! Някои от нас живеем за това. Публика и екип станахме едно. Неголямото пространство като че ли ни свърза в една прегръдка и не ни остави до последния акорд на оркестъра, примесен с фойерверките и усещането, че ти и оркестрантите, и солистите, и водещия , и екипа на Тони Хадад с перфектното озвучаване, и Христо Симеонов с Цвета и Георги на квадрат, техническите служби и прибягващите по площада съратници, решаващи проблеми, възникнали в последния момент – Лили /и те на квадрат/, Криси, Жени, Пламена, Янка и Сийка, която от нейните 155 см. изведнъж се бе превърнала в двуметрова дама – толкова решаващо беше присъствието и намесата ѝ, когато и където трябва. А пристрастия към програмата нямам, защото съм пристрастена към всяка съставна част, към всеки детайл. Горда съм със 175 – годишнините на Паганини /от смъртта/, на Чайковски и Клод Моне /от рождението/. Горда съм , че тази паралелна линия на годишнини на големи художници се „прегърна“ така прекрасно с Моцарт и неговите събратя по гений в музиката. Горда съм и с това, че започнатото миналата година съчетаване на музика и театър, тази година продължи в нестандартния прочит на гениалната творба на Моцарт – неговия недовършен Реквием. Искам да се похваля, че аз съм „майката“ на идеята, а реализацията беше на великолепния постановъчен екип – Силвия Томова /хореограф/, Огнян Драганов /режисьор/, Салваторе Русо /сценография и костюми/ и Карло Донадио /диригент – постановчик/. А какви изпълнители – хорът и оркестърът на Русенска опера и солистите Беса Лугичи /Косово/, Снежинка Аврамова, Николай Моцов, Ивайло Джуров. Впечатляващото участие на Бойка Велкова и изненадата Пламен Бейков като актьор. Делян Славов – Дон Жуан и Момчил Миланов – Лепорело. Може би това ми е предпочитанието, защото винаги съм харесвала новаторството, нестандартното с уважение към оригинала, изключението, което потвърждава правилото и т.н.

- Програмата на фестивала винаги включва и произведения на композитори, чиито годишнини се отбелязват в съответната година. 2015-та реверансът е към Николо Паганини и Пьотр Илич Чайковски. Как я усетихте тази симфонична вечер?

- Сигурно публиката би казала, че трябва да съм най-, най-възхитена от вечерта на 14 август – какъв петък! Е, мили хора, и аз бях там, и аз виках “браво“, изпълнена от възхищение и от онова неподправено удивление от чудото, което се случваше на сцената. Като че ли там беше Паганини с неговата „дяволска“ цигулка и онези 175 години се бяха изпарили. Не, там беше един полски цигулар, носител на премията Паганини, излъчващ обаянието на изключителния виртуоз. Мариуш Патира – за него става дума. Идваше за първи път в България и си беше „донесъл“ всичко – талант, виртуозност, излъчване, комуникативност неподправена и един неподражаем смях. На пулта имахме бразилския диригент Жозе Мария Флоренсио, който беше сътворител на тази магия. Не ми казвайте, моля, че не съществува такава думата “сътворител“. Аз пък мисля, че Маестро Флоренсио беше точно такъв.

- Тази година гала концертът беше посветен на Вашия юбилей. На сцената на площада в Правец излязоха Оркестърът на Държавна опера – Русе, Биг бендът на Дани Милев, световноизвестният баритон Кирил Манолов, големият ни тенор Калуди Калудов и много други. Какво представихте в тази специална за Вас вечер?

- Мислите ли, че трябва да говорим за финалния концерт, посветен на моите седемдесет – важни ли са те? Важни са за мен, защото ми казват, че животът не е безкраен, особено човешкия и ако искаш да слезеш от сцената на живота доволен, че си направил нещо, което те прави щастлив – трябва да не забавяш оборотите, даже обратно. Така казвам на моите ученици когато ме питат как така издържам на този ритъм. Но пък важно или не, искам безкрайно да благодаря и да им кажа , че ме направиха толкова неимоверно щастлива на 16-ти август, когато аз, седейки на първия ред, се наслаждавах на гласовете им , на пеенето им, на излъчването им, на ПРИСЪСТВИЕТО ИМ.

Благодаря ви, мили мои, Даниела, Русалина, Йоана, Илина, Симона, Калуди, Кирил, Деян, Гео, Руслан, Дани, благодаря на Маестро Флоренсио и на оркестъра на Държавна опера –Русе.

Седемдесет години не са малко, когато като се обърнеш назад виждаш колко много си преживял и колко много спомени си записал в личния си дневник, а някои от тях са останали и в националния и това вече е ЩАСТИЕ!

А това за финал на моите размисли и страсти: Обичам те, Росана, защото ти си най-великото ми щастие и само заради това си е заслужавало да се появя на този свят и заради това не ми се иска да си отида, само и само да не се разделям с теб!  Росана е моята дъщеря!


Христина Ангелакова е световноизвестна българска оперна певица, мецосопран, родена в Исперих на 29 октомври 1944 година. Скоро родителите й се преместват в Шумен където тя завършва средното си образование. След дипломирането си Ангелакова се премества в София и се записва в Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Панчо Владигеров“) в класа на професор Сима Иванова. Тя завършва висшето си образование (със степен магистър) през 1969 година. Решава да продължи да се усъвършенства и заминава за Италия, където записва специализация в академията „Санта Чечилия“ в Рим. След година обучение българката се премества в Teatro lla Scala в Милано където постъпва в Центъра за млади оперни артисти. По-късно е поканена да подпише тригодишен договор с операта La Scala, където са първите и публични изяви. През 1973 година получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. 2 години по-късно е първа в надпревара в Остенде Белгия. След като името й нашумява в световен мащаб, тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с ангажиментите си в родината Христина Ангелакова не спира да гастролира по света. В периода 2001 - 2004 година е директор на Софийската опера. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, а от 2000 г. е доцент. Христина Ангелакова е председател на фондация „Опера и балет“ и почетен гражданин на град Исперих, член на УС на „Моцартови празници“ - Правец и Артистичен директор на Моцартфест.

Програма на ММФ "Моцартови празници" - Правец, 2015

Снимки: Моцарфест, Правец, 2015

Фотографи: Виктор Викторов и Георги Петков