25 години от снемането /1992/ на имунитета на депутата Андрей Луканов по искане на главния прокурор от 36-ото Народно събрание /1991-1994/.

На 7 юли 1992 г. парламентът дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Андрей Луканов и за задържането му като мярка за неотклонение. На 9 юли 1992 г. той е привлечен като обвиняем по чл. 203, ал.1, от Наказателния кодекс - за длъжностно присвояване в особено големи размери, по дело щ 3/1992 г. (отделено от дело щ 4/1990 за икономическата катастрофа през юни 1992 г.) за отпускане от кабинета с министър-председател Георги Атанасов на безвъзмездни кредити на "страни с терористични акции" - страни от третия свят и различни партии и движения. Луканов е обвинен като участник при вземането на решения за отпускане на безвъзмездните помощи, причинявайки по този начин тежки икономически последици за България. На 5 август 1993 г. му е предявено окончателното обвинение. На 2 октомври 1996 г. Луканов е убит. Делото е прекратено с постановление на Софийската градска прокуратура от 4 февруари 2000 г., потвърдено на 16 февруари с. г. от Софийската апелативна прокуратура.