15 години от смъртта на проф. Любомир Далчев, български скулптор и педагог, и 115 години от рождението му (27 декември 1902) /1902-2002/. Преподавател по пластична анатомия в Държавната художествената академия (1935-1937) и декоративно-монументална скулптура във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович" (1955-1963). Участвал е в колектива, създал паметника на Съветската армия в София (1954). Прави паркови скулптури и паметници на историческа тематика, сред които паметникът на св. Климент Охридски в София (1978). Автор е на комплекса от композиции в Братската могила в Пловдив, на проекта на паметника "Трите поколения" над Перущица (1975) и др. Носител на ордените "Народна република България" втора степен (1959), "Кирил и Методий" първа степен (1963), орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги в областта на съвременната световна и българска скулптура, за приноса му в обогатяването на българската национална традиция и по случай 95 години от рождението му (1998). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (август 1974). Носител на награда за монументална скулптура "Иван Лазаров" на Съюза на българските художници за 1978 г.