28 май - Премиера!!

Трагедия

„Процесът против богомилите" е най-съдбовната моя творба. Тя предопредели живота ми. Пишейки за еретиците, аз станах еретик. Еретик във всякаквия смисъл на тази дума. И смирено понасям произтичащите от това последици.
 

Писах тази трагедия през есента на 1968 година – след като съветските и нашите танкове прегазиха Чехословакия. Пражката пролет не бе контрареволюция, а идея за „комунизъм с човешко лице", но в очите на ортодоксалните комунисти тази идея бе опасна ерес и те се разправиха с тази ерес по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се разправиха с богомилската ерес.

Богомилството не е разрушителна ерес, за каквато я представят. Богомилството е морален коректив на нашата тогавашна църква, станала слуга и опора на деспотичната светска власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните; богомилството е бунт срещу всякакъв вид деспотизъм, духовен и политически...

Радвам се, че 47 години по-късно, почти половин век след написването й, трагедията се възкресява в Народния театър. Надявам се, че и днес посланието ѝ ще бъде чуто, защото при днешната брутална алчност, при моралната поквара на държавници и архиереи и отчаяното безверие на народа – идеята на богомилите за масово безкомпромисно противопоставяне на покварата чрез възкресяване на духовната божествена светлина в човека е свръхнавременна идея.
Всяко време ражда своите богомили. Ние – поетите, художниците, музикантите, артистите, хората на изкуството – ние сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс.
На зрителите пожелавам да се водят в живота си от девиза на богомилите: „Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич!"

Стефан Цанев