Премиера - 28 февруари 2015 г.!!!!

СТРАДАНИЕТО КАТО КАПИТАЛ
 

Един въпрос, който ме вълнува: кой има право да страда? Отговорът изглежда очевиден: всеки. Нищо, че това универсално човешко право не е записано в нито една харта, конституция или закон. Всеобщата му достъпност превръща страданието в особен вид капитал – личен, но и обществен. Смята се, че то извисява, пречиства, облагородява и колкото повече се дължи на обективни причини, толкова по-големи морални привилегии дава. Страдащият е добър по дефиниция. Не страдат само глупаците, защото не са дорасли. Следователно страданието се явява гаранция и за определено ниво на интелектуално развитие. Да показваш страданието си открито не е неприлично. Напротив, похвално е. Неприличното е да не страдаш или да не си признаваш. Във време, когато разни псевдонауки усилено прекопават обърканото човешко същество в търсене на измислени травми, това е напълно обяснимо. 
Фантомна е болката, която преживяваме от всяка осъзната липса. А най-силно боли от липсата на страданието, което до вчера е било там. Вероятно защото така и не намираме с какво да го заменим.
Иначе това е една нелепа и дори смешна пиеса. В нея има жестокост, граничеща с простащина. Тя не е елегантна. Грубичка е и директна. За мен, като неин автор, това е най-голямото ѝ достойнство.
Елена Алексиева