Между двете войни, в хотел на английския бряг и след близо двайсетгодишна раздяла се събират петима неразделни от детинството приятели. Извикал ги е Бърнард издател и неуспял писател, баща на три деца, в момента неизлечимо болен. И петимата са петдесетгодишни. Невил е самотен ерген и самолетен конструктор, който в навечерието на Втората световна война подготвя унищожението на всички ни, както заявява Сузан, домакиня, майка на пет деца. Рода е ангажирана писателка феминистка, която се бори за сексуално равноправие между половете, Джини все още очарователна известна певица. Липсва онзи, в когото са били влюбени всички - съвършеният Пърсивал, загинал преди повече от 20 години в Индия. Образът на колективната илюзия... Противно на житейската логика обаче Бърнард не умира просто защото нищо в тази интелектуална, дълбоко философска пиеса не се движи според законите нито на времето, нито на драматургията. Най-неочаквано действието се връща с двайсет години назад когато всички са още в колежа, и още по-неочаквано, когато са деца..