"Човекът, който искаше" се нарича новият спектакъл на Малък градски театър "Зад канала", който е вдъхновен от Антон П. Чехов и събира четири произведения на руския класик - "Верочка", "Дамата с кученцето", "Учителка" и "Предложение". Около тях режисьорът Маргарита Младенова създава спектакъл, задаващ въпроси, в които се търсим и днес.

"Човекът иска да е щастлив и никога не си го позволява" - екипът изследва проблема засегнат от Чехов – какви са разминаванията между хората, които искат едно и също нещо. Диалозите ще говорят, ще приканват, ще разказват на сцената на Малък градски театър "Зад канала".

„Живеем в тревожен свят, който настоява Театъра да преосмисли предмета и езика си – ако иска да бъде не само професия или разтуха, а пространство на човекознание, артистичен път към проклетите въпроси за човека в битието.

Какво се случва с човека? Защо любовта го плаши, трудът го съсипва, ближния го ужасява, съвестта го боли, напрегнатият ум провижда единствено собствения си провал? Защо пилеем отреденото ни време, искаме едно, а правим точно обратното? Това са неудобните въпроси на Антон Павлович, в които можем да се припознаем – целите.

По Чеховата формула „четете, там всичко е написано“, която изостря и нашия поглед, откриваме заболяванията на Объркания, разтрошения човек. Чехов диагностицира нашите болести, нашите фобии, страхове, отчаяния, нашето безсилие.

През четири любовни истории – четири разминавания – четири провалени опита за друг живот – четем Чехов не като сантиментален автор на изящни словесности, а тъкмо като лекар, деятел, активна публична фигура, която изследва провала на човека в човека; не прощава абсурдното несъответствие между „искам“ и „правя“; иронизира самосъжалението, тъгува по изгубената цялост, мечтае човека като свят в света.

Нашият театрален превод на този Чехов събаря четвъртата стена между сцена и зала; оголва напрегнатото действие, въвежда сценография и музика като живи партньори, включва зрителя като съучастник в една предизвикателна среща без гард, без преструвка.

В един спектакъл-апел към откровение и самопризнание без илюзии, но с надежда. Лекарството горчи, но неподражаемото тънко Чехово чувство за хумор – го прави желано.“ , казва Маргарита Младенова.

На сцената излизат майсторите Владимир Пенев, Иван Петрушинов и Светлана Янчева в компанията на изгряващите звезди Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Владимир Димитров и Луиза Григорова. Сценографията и костюмите са на Ивайло Николов и Ива Гикова. Композитор на звуковата инсталация е Асен Аврамов, а Стоян Младенов изпълнява музиката на живо.