Спектакъл на режисьора Бойко Илиев и Драматичен театър "Антон Страшимиров" - Разград, по едноименната повест на Емилиян Станев.

В спектакъла има не крадец, а крадци на праскови на жизнеността, младостта и любовта на Елисавета. Прасковите според режисьора са символ на страст, на жизненост, на природа.

Режисьорът споделя, че е искал в този спектакъл „да звучи онази възраждаща сила на любовта, която наистина връща човек към него самия и го превръща от човек, примирил се със съдбата си. Като Елисавета, която не се е оженила по любов, която няма деца, която живее в един свят, който гъмжи от епидемия, холера. И в тази криза тя не разбира, че я няма. И когато среща любовта за първи път, нейното същество се възражда към живота. От една примирена жена се превръща в такава, която отстоява своето право на любов, дори стига дотам, че се отрича от живота в името на любовта и свободата”.

Бойко Илиев казва още, че се е обърнал към българската драматургия, защото е привърженик на онзи театър, който разчита на словото и обича словото. И защото иска от сцената на българските театри да звучи красиво българско слово.