Димитър Георгиев Добрович е роден в Сливен, творил през Възраждането.Учил в училището „Джебали”, Патриаршеското училище и завършил Коручешменската гимназия. През 1835 г. заминава за Гърция и се установява в Атина. Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот. В Атинското Художествено техническо училище учи рисуване и живопис при италианския преподавател Рафаело Чеколи. В Атина той започва да рисува портрети и на картините се подписва с името Димитриос Добриадис.
През 1848 г. Димитър Добрович заминава за Рим и там се записва в новооснованата художествено-техническа школа на Лисандро Кафтанджиоглу. Връзката му с Италия е силна, там остава за един период от 45 години. Учи в Римската академия.
В края на 1848 и началото на 1849, за три месеца, се сражава под знамената на Джузепе Гарибалди. Личен приятел на големия италианец. По негови модели са ушити и униформите на войниците. В Рим на хълма на славата единствените неиталианци, на които са изписани имената са Димитър Добрович и Капитан Петко войвода.
Картините му, жанрови сцени и портрети, са повлияни от европейския романтизъм. Изкарва прехраната си като копист – дейност, в която достига съвършенство. Изработва своя „елеофотографска“ техника, която улеснява процеса на копирането. По-голямата част от творбите му от този период са подписани като Д. Добрович. Когато се връща в България, той донася много работи, правени главно през римския му период.
Нов български университет (НБУ) и Център „Българо-европейски културни диалози“ (БЕКД) са инициатори за провеждането на международната научна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество“. Събитието ще се проведе в периода от 16 до 18 ноември 2016 г. в НБУ.
Съпътстващата програма в годината на Димитър Добрович е много богата, част от която е уъркшоп по елеофотография - техниката на Димитър Добрович - с участието на фотографа Цветан Четъшки и традиционен детски университет с художника Дея Вълчева.
Ще бъдат представени и две издания, свързани с живота и творчеството на големия художник - луксозен двуезичен каталог с произведенията на художника и двуезичен сборник с научните доклади от конференцията. Програмата за 200-годишнината на художника включва и три поредни беседи, които ще започнат от март - на проф. д-р Георг Краев, НБУ (24 март 2016 г.), д-р Панайотис Йоаноу, Критски университет, Гърция (19 май 2016 г.), доц. д-р Ружа Маринска, НБУ (02 юни 2016 г.). Беседите ще се провеждат в Галерия УниАрт от 18 часа.
Художествената галерия в родния му град Сливен, която води началото си от 1905 г. носи неговото име. В завещанието си, възрожденският художник Димитър Добрович оставя на Сливен 14 свои творби. С тях младият художник Йордан Кювлиев урежда първата експозиция в библиотеката на читалище "Зора". По-късно към тези творби се прибавят и завещаните 40 творби от Зоица Кювлиева - майка на трагично загиналия художник Йордан Кювлиев.
През 1965 г. ХГ "Димитър Добрович" е обособена като самостоятелен културен институт със своя сграда за експозиция и с официално наименование - художествена галерия "Димитър Добрович". Националната художествена гимназия в гр. Сливен също се казва «Димитър Добрович».