Михаил Михайлов е роден през 1987 г. във Велико Търново. Завършва Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София (2011). Участва в Майсторски класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.
През 2013 г. дебютира с „Реквием” от Джузепе Верди в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър, по-късно през същата година участва във Верди/Пучини галаконцерт с Мюнхенския симфоничен оркестър. Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на зала „ България”със Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. В края на 2015 г. печели Гран при на XIX-я Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия.
През 2013 и 2014 г. се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”; „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадне от Наксос” от Рихард Щраус и „Klassik am See”- Ерланген, в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето” от Джузепе Верди, под палката на Маестра Любка Биаджони. Сред многобройните му ангажименти са концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония.
Разговаряме с Михаил Михайлов часове преди генералната репетиция "Травиата" в зала 1 на НДК.
На 14 февруари, точно на „Свети Валентин” ще се представите пред софийска публика в ролята на Алфредо в „Травиата” от Верди в постановката на Любка Биаджони и нейния оркестър „София Симфоникс”. Преди години участвахте в друга нейна „Травиата”, но със Софийска филхармония. Това ли е любимата Ви Вердиева опера?
Не съм сигурен дали имам любима Вердиева опера, но определено „Травиата” е опера, която харесвам много. Тя е любима и на оперната публика – факт, който я превръща в предизвикателство в интерпретационно отношение. За да се представиш на ниво, имаш нужда от една много задълбочена подготовка във вокален и драматургичен аспект.
Заедно с Вас на сцената на зала 1 ще излезе и италианското сопрано Марта Торбидони – носител на наградата „Пучини” за 2015 като Виолета, а също и големият ни баритон Антон Керемидчиев. Има ли вече изградена хармония между вас?
Смело мога да заявя – да, има! Марта е едно много талантливо и можещо момиче. Въпреки бляскавия старт на нейната кариера, тя остана скромна, отдадена на музиката и работата с нея е изключително лека. Зад гърба си вече имаме десетина спектакъла на една сцена. Опознахме добре гласовете, музикалния си вкус и без усилие правим музика заедно. Антон Керемидчиев е един много успял човек, за когото за жалост знаем твърде малко в България. Респектиращи са гласът , рутината и нивото на осъзнатост, на което той пресъздава образите си. Умело те увлича с присъствието си на сцената и всичко се получава много естествено.
Казват, че в оперните сюжети тенорите са облагодетелствани, те получават централните партии, дамите ги обичат? Чувствате ли се късметлия за този „божи дар”?
Не във всички опери теноровите образи са най-значими. В „Травиата” например, Алфредо е един поддържащ главен персонаж, който има за цел да подпомогне образът на Виолета да се разгърне в пълен аспект. Да я покаже първо силна, бляскава и женствена, после нежна, ранима и влюбена, и накрая да накара публиката да преживее болката му от нейната смърт. Но, да, има и „тенорови опери” и не мога да скрия, че изпитваш истинска творческа наслада, когато изпълняваш тези партии.
Удовлетворението от аплодисментите след „Una furtiva lagrima” например, арията от „Любовен еликсир”, която идва след прекарани плътно 2 часа на сцената е огромно. Дали се чувствам късметлия? Определено, но чувствам и отговорност. Дори и хората, за които класическата музика не е предпочитаният стил, познават арии като „La donna è mobile” и „Nessun dorma” и имат своите изисквания, така че смятам за грешно да се мисли, че както и да ги изпееш, хората ще ти се радват.
От 2013 г. сте един от солистите на фестивалите: „Klassik auf der Burg”; „Herrenchiemsee Festspiele” в Германия, отново с Любка Биаджони и нейния оркестър „София Симфоникс”. Там се представяхте изключително успешно в ролите Бакхус в „Ариадне от Наксос” от Рихард Щраус, Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „ Риголето” от Джузепе Верди. Как се работи с диригента Любка Биаджони?
Любка Биаджони е много взискателна, същевременно много раздаваща се и като човек, и като диригент. Тя е приятел на и извън сцената. Винаги идва изключитено подготвена и с ясна концепция за спектакъла или концерта, но винаги се допитва до мнението на колегите и се радва когато всички дейно участват в създаването на крайния продукт. Преди две години, в деня на генералната репетиция за спектакъла на операта „Риголето” в Зала „България”, който беше дебютен за мен, се събудих без никакъв глас, в резултат на остра алергична реакция. Веднага ѝ се обадих и ѝ казах, че не съм в състояние да пея и че отказвам участието си, за да не компрометирам спектакъла. Тогава тя ми каза: „Михаил, този спектакъл е като едно наше дете, коего отглеждаме заедно с всички колеги, грижим се за него, обичаме го и не бива да го изоставяме, когато има някакви трудности. Аз вярвам, че Вие ще успеете!”. Така и стана – успях. Представете си какво доверие в един 26-годишен, за оперните критерии, младеж! Малко диригенти биха се осмелили да поемат подобен риск.
С Любка Биаджони се работи изключително лесно, ако си допаднете първо като хора, след това като музиканти. След над 30 излизания заедно на сцената и стотици часове репетиции, дори първата репетиция за нов проект протича гладко и още от първите тактове се прави музика.
В края на 2015 г. спечелихте Grand Prix на XIX-я Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. Разкажете малко повече за този конкурс?
„Романсиада” е конкурс за изпълнение на руски романси и е „свещен” за руснаците – следи се в цялата страна и се излъчва по Националната телевизия. Провежда се в няколко кръга из целия свят, аз бях класиран от кръга „Балканска романсиада”, който се организира и провежда в РКИЦ София. В тазгодишното издание имаше над 250 участника от около 20 страни, за финалите в Москва се класират 12. Интересен факт е, че на финалния концерт изпълнителите пеят акомпанирани от руски народен оркестър, което е нещо много екзотично за един оперен певец. Лауреати от този конкурс са изпълнители като Николай Басков – едно от най-популярните лица в руския културен живот и Марина Поплавская, която няма нужда от представяне. Месец след спечелването на тази Гран при, бях поканен от създателката на конкурса – Галина Преображенская да взема участие в концерт, в залата на Московския кремъл, заедно с предишни лауреати от конкурса, които сега са вече утвърдени изпълнители.
Каква е музикалната 2016 година за Михаил Михайлов?
Музикалната 2016 за Михаил Михайлов е динамична и пъстра. Спектакли за деца, оперни и оперетни постановки, камерни концерти, конкурси, записи, прослушвания, участия във фестивали. Интересни дестинации – Полша, Русия, Япония, Германия. И може би най-музикалното – живот и здраве след два месеца в нашето семейство един малък певец ще се появи на бял свят. Плашат ме, че щял да предпочита изцяло нощта за усъвършенстването на белкантовата си техника, да видим.