Изложената серия от 60 картини не изобразява гледки.
Радостта на сетивата се отдръпва пред любопитството.
Тя би искала да придаде смисъл на преплитането на стари и нови идеи, конкретни и смътни знания, преживени и въобразени емоции. Работата на живописеца е търсене, което спира в картината, за да започне отново в ума на зрителя.
Едно кратко пътуване на Греди Асса из Тоскана става повод за поредното пътешествие на художника към изворите на живописта.
Той цитира Теория на /облака/ на Юбер Дамиш, според когото облакът „броди“ из живописта, обхваща цялата й история и създава нови картинни пространства, като не е описателен мотив, а графизъм, чиито функции се променят заедно с епохите. Променливите форми на облаците винаги са били предизвикателство за живописците. Живописта е жест на ръката, който традиционно започва с рисунъка и завършва с цвета. Облакът преобръща този ред и така, може би парадоксално, се превръща в изпреварваща абстракция.