Поводът е юбилеят на голямата българска поетеса и писателка Яна Язова, станала популярна близо 80 години, след смъртта си.
Ще бъдат представени - изложба и сборник с научни изследвания от научната конференция "100 години от рождението на Яна Язова" - "И пак напред сама аз тръгвам".
Откриването е на 9 март, понеделник, от 17:30 часа в Столична библиотека, на площад "Славейков".
Родената като Люба Тодорова Ганчева през 1912 г. в Лом поетеса остава в литературната ни история с едно от най-поетичните имена, дадено й от любовта на живота й - човекът, който я открива и лансира - 33 години по-възрастният от нея - Александър Балабанов. Нейн преподавател по класическа литература. През 30-те и началото на 40-те години на миналия век Яна Язова е сред най-популярните имена в културния живот на София. Тогава излизат трите нейни стихосбирки: "Язове" (1931) "Бунт"(1934)и "Кръстове"(19340, двата й романа: "Ана Дюлгерова"(1936) и "Капитан"(1940, пиесата "Последният езичник" (1940), много текстове за деца, есета, критични статии и други. Следват литературни награди, ласкави отзиви, яростни нападки, но до 9 септември 1944 г. Дотогава кариерата й е в абсолютен възход. После потъва в забвение, след отказ да пише конюнктурни стихове, по-специално стихотворение за Георги Димитров.
През 80-те години в литературните среди се коментираше кражбата на романа й "Левски" и опитът да бъде публикуван от друг известен автор. Той не издаде такъв роман, а по-късно у нас се заговори за "явлението Яна Язова". За романа й и за това, че "познава този текст" свидетелства Георги Томалевски, а Петър Величков прави публично достояние чрез изследване, редакции и десетилетие труд нейната личност и изключително творчество. Тук бих цитирала литературния историк Инна Пелева, която казва "Именно и най-вече заради силния разказ за Яна Язова, конструиран от Петър Величков, сега името и заглавията на текстовете й все по-категорично се наместват в литературната панорама на миналото, все по-естествено и нормално изглежда и те да бъдат споменавани, когато иде реч за "българска литература от 30-те и началото на 40-те години на ХХ век"."
След публикуването на романа "Левски" следват "Бенковски", "Шипка", "Балкани", "Александър Македонски", "Соленият залив" и др.
И макар, наричана "правописната грешка на Балабанов" Яна Язова "възкръсна" не като негова муза и любовница, а като автор на патриотичен роман за Левски.