Свързва се с победата на цар Иван Асен тт над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.) 1230 г., и с деня на "Св. Четиридесет мъченици". Преданието разказва, че преди да потегли с войските си за бойното поле, царят поискал да види до кой ден от календара са стигнали зографите, които изографисвали новоизграждащия се тогава храм. Оказва се, че изписват третия месец от годината -месеца, в който се празнува денят на Св. 40 мъченици. В това цар Иван Асен тт вижда щастливо знамение. Докато трае битката, зографисването на храма продължава без прекъсване по волята на царя. Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма "Св. Четиридесет мъченици", състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. До 1944 г. денят на "Св. 40 мъченици" всяка година се отбелязва като празник на Търново (дн. Велико Търново) и празник на Търновския гарнизон. След 1944 г. е отменен. За възстановяването му заслуга имат жителите на квартал "Асенов", които през 1970 г. го празнуват в църквата "Св. Четиридесет мъченици" под наслов "Мой любим квартал". През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на града.