На 10 февруари 1898 г. е роден германският поет, драматург и театрален деец Бертолд Брехт. Ойген Бертолд Фридрих Брехт, както гласи цялото му име, е немски поет, белетрист, драматург, режисьор и теоретик на изкуството, роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва литература, философия и медицина, а в края на Първата световна война е мобилизиран. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен, а след това в берлинския "Дойчес театър" при Макс Райнхард. През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Маркс за класовата борба. През 1928 г. Брехт се оженва за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат театрални успехи. След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия поетът емигрира в Дания, където "с вяра в нежната сила на разума" написва прочутите си "Свендборгски стихотворения" (1939). Десетилетие по-късно се преселва в САЩ - там е подложен на разпити от Комисията за борба с антиамериканска дейност и, набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. През 1948 г. Брехт се завръща в Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър "Берлинер ансамбъл", където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до философа Хегел. Той е създател на теорията за "епическия театър". Най-значителни му драматични произведения са: "Опера за три гроша" (1928 г.), послужила за основа на "Роман за три гроша" (1943 г.); "Пушките на г-жа Карар" (1937 г.); "Майка Кураж и нейните деца" (1939 г.); "Добрият човек от Сечуан" (1938-1942 г.) и др.