6 Апр
Любен Стойчев Каравелов - български възрожденски писател, журналист, деец на революционно-освободително движение. Учи в Копривщица и в Пловдив при Н. Геров. Напуска гръцкото училище и от 1852 г. е в българско училище в Пловдив. От 1856 г. учи в Цариград при Петър Софиянлията. При пътуванията си из страната записва фолклорни творби, които стават основа за бъдещите му фолклорни и етнографски изследвания. През 1859 г. е слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва дружи с К. Миладинов, Н. Бончев, Р. Жинзифов, В. Попович и др., с които полага основите на българската дружина “Братски труд” и на нейния печатен орган - сп. “Братски труд” (1860 г.). Възприема идеите на руските революционни демократи. Като кореспондент на вестник “Голос”, “Москва” и др. Заминава за Белград през 1867 г., където се свързва с прогресивни сръбски учени и общественици и българската емиграция. През 1868 г. се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), а след убийството на сръбския княз М. Обренович е затворен заедно с Вл. Йованович (ред. на в-к “Застава”) - събития, описани по-късно в мемоарите “Из мъртвия дом”. От 1869 г. сред българската емиграция в Букурещ. Там издава в-к “Свобода”. На 29 април 1872 г. в квартирата му е открито учредителното събрание на БРЦК, на което е избран за председател. До 1874 г. негов помощник в издаването на вестник “Независимост” е Христо Ботев. В края на 1874 г. се оттегля от активна революционна работа, а от началото на 1875 г. започва да издава списание “Знание”. По време на Руско-турската война (1877-1878) пренася печатницата си в Търново, където продължава да издава списание “Знание”. През октомври 1878 г. се премества в Русе, където умира. Като енциклопедист има огромни заслуги в областа на фолклористиката, просветното дело, лексикографията, нумизматиката, историята, етнографията, естествознанието, българската, сръбска и руска реалистична литература. Някои съчинения “Памятники народнаго бûта болгар” (1861), “Крива ли е съдбата?” (1869), “Хаджи Ничо” (1870), “Българи от старо време” (1872), “Разкази из българският живот” (1878) и др.
Апр
Годишнина от рождението на Андерсен 4Апр
Годишнина от рождението на Гари Мур 5Апр
Годишнина от смъртта на Къpт Кoбейн 5Апр
Годишнина от рождението на Артър Хейли 8Апр
Годишнина от рождението на Йълдъз Ибрахимова 13Апр
Годишнина от смъртта на хан Крум 15Апр
Годишнина от рождението на Антон Безеншек 16Апр
Годишнина от рождението на Чарли Чаплин 17Апр
Годишнина от смъртта на Ильо Войвода 22Апр
Годишнина от рождението на Валери Петров 23Апр
Годишнина от смъртта на Уилям Шекспир 25Апр
Годишнина от рождението на Петя Дубарова 27Апр
Годишнина от рождението на Пенчо Славейков