На 30 януари 1894 година е роден княз Борис Търновски - български цар от 3.Х.1918 г. до 28.VIII.1943 г. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Син е на княз (цар) Фердинанд I (който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война) и княгиня Мария Луиза. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестрите му са княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. Веднага след навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Той е и свидетел на провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. и въздигането й от Княжество в Царство. След въвличането на България в Първата световна война 1914 г. -1918 г. известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името цар Борис III. След успеха на Държавния преврат от 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Александър Цанков до лятото на 1925 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с Андрей Ляпчев. През юни 1931 г. е принуден да се раздели с него, след като то претърпява неуспех в проведените избори за ХХIII ОНС. През октомври 1930 г. цар Борис III се жени за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете - княгиня Мария Луиза. В този период управлението на Народния блок, заместило управлението на Демократическия сговор. На 19 май 1934 г. правителството е свалено без усилия от нов военен преврат. Тъй като част от офицерите заговорници имат републикански убеждения, те представляват реална опасност за Двореца. Но царят съумява да разедини редиците на Военния съюз. С тези действия той отслабва позициите на правителството на Кимон Георгиев и през януари 1935 г. го заставя да напусне управлението на страната. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. цар Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски. През септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша и с това се поставя началото на Втората световна война 1939 г.-1945 г. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Богдан Филов подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент цар Борис III е лишен на от възможността да провежда самостоятелна външна политика. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при Адолф Хитлер. След завръщането си около 21 август заболява и умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.