115 години от началото на първата руска революция /1905/. Революцията е потушена на 3 юни 1907 г. Насочена е против абсолютната власт на император Николай Втори и отсъствието на граждански свободи. Революцията започва в Петербург, когато войската войска стреля срещу мирна демонстрация на работници, при което са убити над 500 души (т.нар. "Кървава неделя"). В знак на солидарност в Русия започва вълна от стачки, които само през м. януари 1905 г. обхващат около 66 градове. Трупащото се напрежение между поданиците и императора, особено с общата едноседмична стачка през м. октомври 1905 г., обхванала над 2 млн. души, принуждава император Николай Втори на отстъпки.

На 17 октомври 1905 г. по неговата воля е обнародван Манифест за усъвършенстване на държавното устройство (Октомврийски манифест), който разпределя законодателната власт между монарха и събранието от представители, наречено Държавна дума. Манифестът обещава също на руснаците граждански свободи - на лична неприкосновеност, на съвестта, словото, събранията и сдруженията. С Октомврийския манифест и с указа на Николай Втори от м. август 1905 г. "За учредяване на Държавната дума" се основава руският парламент. На 3 юни 1907 г. царската власт разпуска Държавната дума и променя условията за избор на депутатите. Третоюнският преврат, както са известни тези исторически събития, слага край на първата руска революция.