На 20 януари е роден Федерико Фелини, италиански кинорежисьор /1920-1993/, автор на над 50 сценария, повечето от които са филмирани.  От 1960 г. води дневник на сънищата си и скицира хора и места. Роден в Римини в семейството на пътуващия търговец Урбано Фелини, Федерико напуска дома си 12-годишен. Започва работа като клоун в цирка. По-късно образът на клоуна се превръща в символ за киното на Фелини. През 1939 г. се премества в столицата Рим - родния град на майка му. Става репортер на няколко жълти вестника, рисува комикси и карикатурни портрети на посетителите в римските ресторанти. Преди Втората световна война заедно със своя приятел Алдо Фабрици прави радиоскечове. Тогава среща жената, с която прекарва живота си - Джулиета Мазина. Те стават изключителен тандем и класическа двойка във филмовия свят. Фелини винаги е обичал да измисля, да играе и да наблюдава. Жените едновременно го плашат и привличат - в една Италия, доминирана от Мусолини и Папа Пий 12-и. По-късно Фелини казва, че любовта му към жените е равна на ненавистта му към църквата. С помощта на Фабрици Федерико влиза в киното и между 1939 и 1944 г. работи в различни комедии. До края на живота си се интересува от образите, останали цял живот в съзнанието му - местните чудаци от Римини, съживени във филми като "Амаркорд". През 1945 г. за двамата приятели се отваря вратата на известността - след срещата им с Роберто Роселини. Фелини участва в написването на сценария на класическия "Рим, открит град". После става асистент-режисьор, сътрудничи на Пиетро Джерми и Алберто Латуада.  През 1950 г. за първи път се изявява като режисьор и сценарист в "Светлините на вариетето" - спомен за света на avanspettacolo /вариететни спектакли, изключително популярни в Италия до 60-те години, изнасяни преди филмови прожекции/, изпълнен със суров реализъм и тъга. Още тук специалистите откриват повечето митове, присъстващи в следващите филми на Фелини. "Белият шейх" от 1952 г. поставя началото на партньорството с гениалния Нино Рота, продължило до смъртта на композитора. Следващата година Фелини снима първия си голям шедьовър - "Мамините синчета" - за петима мъже, които се опитват да залъжат скуката с дълги вечери в киното, около билярдната маса в кафенето, в кроежи на бохемски шеги и търсене на повод за разтуха. "Пътят" /1954/ е първият от четирите му филма, получили "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Продукцията е любовното обяснение на Фелини към Мазина, изпълнителка на главната роля на тъжния клоун Джелсомина. След три години още един филм на тандема Фелини-Мазина променя филмовия свят - нежният и ироничен "Нощите на Кабирия". Световната популярност на режисьора идва със "Сладък живот" и "8 1/2". "Сладък живот" /1960/ създава едни от емблематичните образи киното на 20-и век - пищната блондинка, къпеща се във фонтана "Ди Треви", уловеното морско чудовище и лутащия се в хаоса на света герой на Марчело Мастрояни.  "Сладък живот" печели "Златна палма" на фестивала в Кан, а след три години "8 1/2" взема поредния "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Марчело Мастрояни е не само любимият актьор на Фелини, той е неговото алтер его в киното според познавачи. В края на кариерата си режисьорът посвещава филм на двамата си любими актьори - Мастрояни и Мазина - "Джинджър и Фред", история за двама застаряващи имитатори на Фред Астер и Джинджър Роджърс, изгубени в новия неонов свят на реклами и телевизия.