На 7 декември 43 година пр. Хр. умира Марк Тулий Цицерон /3.1.106 пр. Хр. - 43 пр. Хр./. По заповед на Марк Антоний войници от личната му гвардия отсичат лявата ръка на Цицерон, а след това го обезглавяват заради критиките срещу Антоний, отправяни от него в римския Сенат. Марк Тулий Цицерон е древноримски оратор, адвокат, писател и политически деец, последният голям идеолог на римската република. Получава блестящо философско, литературно и ораторско образование в Рим и Гърция. До 75 пр. Хр. е квестор. През 75 пр. Хр. по делото на Верес (пропретора, ограбил Сицилия) подлага на критика политиката на управляващата върхушка, което допада на интересите на демократичните слоеве. През 66 пр. Хр. е избран за претор. С. г., надявайки се да си осигури поддръжката на сената, Цицерон защитава закона на Манилий за предоставянето на върховното командване на изток на Помпей. През 63 пр. Хр. става консул и в интерес на сената прави отклонения от демократическия аграрен законопроект на Сервилий Рул. Защитава лозунга за "съгласие на съсловията", с което окончателно преминава в лагера на републиканската аристокрация. Оглавява борбата против заговора на Катилина и дава заповед за арест на няколко участници в него, като нарушава конституцията. От 51 до 50 пр. Хр. управлява провинция Киликия. По време на борбата между Цезар и Помпей се колебае между двата лагера, но в края на живота си в речите против Антоний ("Четиринадесет филипики") активно защитава републиката. Убит от центуриона Герений. Философските възгледи на Цицерон са еклектични, съчетаващи различни учения от гръцките школи: "За държавата", "За законите", "За задълженията" и др. Като оратор използва образци от гръцкото ораторско изкуство, щателно подготвените му речи (58 от тях са запазени), трактати, писма и специални съчинения по теория и история на ораторското изкуство изиграват важна роля в развитието на римското ораторско изкуство и проза. Те са образец на класическия литературен латински език.