125 години от рождението на Райко Алексиев, български карикатурист, писател и журналист /1893-1944/.

Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник. Редактор в хумористичните списания "Барабан" (1908-1921), "Смях" (1911-1915), "Людокос" (1913-1914), "Българан" (1916-1924), "Маска" (1924-1927), във в. "Зора" (1919-1944) и др. Създава, самостоятелно издава и редактира хумористичния в. "Щурец" (1932-1944). През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за 2-о, 3-о и 4-о отделение, заедно с Димитър Подвързачов и педагога Марин Влайков. През 30-те години на 20 век неколкократно е бил председател на Съюза на дружествата на художниците в България (дн. Съюз на българските художници). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони, сред които книгите "Жалостиви случки" (1929), "Генчо Завалията" (1933-34), "Клюката" (1935), "Хорски уста" (1937) и др.

Арестуван е на 10 септември 1944 г. в писателското кафене на бул. "Цар Освободител" и след изтезания е убит на 18 ноември 1944 г. Осъден от Народния съд посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда по "Дело щ6", по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Присъдата е отменена през 1997 г.