Тоширо Мифуне е японски актьор и продуцент /1920-1997/, некиноманите веднага ще се сетят за харизматичния образ на Торанага-сама. Роден е на 1 април 1920 г. Китай, в семейство на емигрирали японци и израства там. Баща му е мисионер на Методистката църква и фотограф, а Тоширо работи като негов помощник. Като японец Тоширо е приет на служба във въздушните сили на японската армия и по време на Втората световна война прави снимки от въздуха за нуждите на армията. В края на войната е репатриран в Япония. В кино-бизнеса влиза през 1946 г., когато с протекциите на свои приятели започва да работи като асистент оператор. Това съвпада с период, когато японското кино търси нови лица, Тоширо се явява на кастинг и още през следващата година се снима при учителя си в шоу-бизнеса Кадзиро Ямамото “Времето на новите дракони”. Първия му успех идва същата година - в “По тази страна на сребърния хребет” (1947 г.). Творческото сътрудничество на Тоширо Мифуне с големия японски режисьор Акира Куросава започва с “Пияният ангел”. Ролята му във “Рашомон” (1951 г.) го утвърждава и по света като водещ актьор на японското кино. Куросова и Мифуне стават известни с “Идиот” (1951 г.),”Седемте самураи” (1954 г.), “Записки на живия” (1955 г.), “Замъкът на паяците” (1957 г.), “На дъното” (1957 г.), “Колкото е по-зле човек, толкова по-добре спи” (1960 г.). Талантът на Мифуне се разкрива в динамични приключенски филми, разкриващи феодалните традиции и самурайския морал - “Мусаси Миямото” (1954 г.) и “Телохранител” (1961 г.). Връх в творчеството на актьора е “Червената брада” (1965 г.). След това Тоширо Мифуне прави собствено студио и в началото на 70-те години започва да снима телевизионни исторически филми (“дзидигеки”). Режисира и “Наследството на 500 000” (1963 г.). Междувременно отново силна игрална серия - “Животът на Михомацу” (1958 г.), “Геният на джудото” (1964 г.), “Най-дългият ден на Япония” (1967 г.), “Изпитание на човечността” (1977 г.), “Заговорът на клана Ягю” (1978 г.), “Невидимата връзка” (1982 г.), “Спи Рюку” (1983 г.), “Смъртта на майстора на чая” (1989 г.), “Агагук” (1991 г.). Творческото сътрудничество между Мифуне и Куросава включва 16 филма, голямата част от които са възприети за класика в световното кино. Последният им филм (”Червеното слънце”- 1971 г.), ангажира цялото време на Мифуне, намира широк положителен отзвук в Европа, но не се оказва касов филм в Америка. Мифуне е един от най-често сниманите японски актьори в САЩ и Англия. По време на първите си участия в англоезични филми Мифуне не владее английски език и заучава текстовете си фонетично, а гласът му във филмите е дублиран от актьора Пол Фриис. Големият талант на Мифуне е оценяван многократно от известни американски режисьори. Нещо повече – Джордж Лукас му поверява две роли в 4-ти епизод на “Междузвездни войни” “Нова надежда”. Англоезични филм с участието на Тоширо Мифуне са “Голямата награда” (1966 г.), “Ад в Тихия океан” (1968 г.), “Червеното слънце” (1971 г.), “Битката при Мудей” (1975 г.), “1941” (1979 г.), “Инчон” (1981 г.), “Предизвикателство” (1982 г.), “Шогунът Майеда” (1990 г.), “Сянката на вълка” (1993 г.), “Невеста по снимка” (1994 г.), “Дълбока река” (1995 г.). Но, безспорно, както у нас така и по цял свят голямата слава за Мифуне идва с участието му в сериала “Шогун” (1980 г.), посрещнат възторжено в целия свят.