26 Апр
Йордан Йовков умира на 15 октомври 1937 г. - той е български писател, класик на българската литература - един от най-добрите майстори на разказа. Той е неизлечимо болен и последните 10 години от живота му са изключително тежки за него, през есента на 1937 г. заминава на лечение в Хисаря. Състоянието му внезапно се влошава и е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, но след 24 часа умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност. Роден е на 9 ноември 1880 г. в Жеравна, където преминават детските и юношеските годините му години. Завършва гимназия в София (1900), но след дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 година се преселва в с. Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902–1904), като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворение. В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин. След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. По-късно е назначен за библиотекар и редактор на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност. През 1915 г. отново е мобилизиран и изпратен в гр. Ксанти. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“. Когато отсъства от България, Йовков пише творби, които завинаи го правят част от националния духовен и литературен живот: сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“ и романите „Чифликът край границата“, „Ако можеха да говорят“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
Йовков е един от най-превежданите български автори - 70 книги са преведени на над 25 езика, а отделни творби над 37, - дори и на такива екзотични езици като арабски, виетнамски, китайски, персийски, хинди и японски.
Апр
Годишнина от рождението на Андерсен 4Апр
Годишнина от рождението на Гари Мур 5Апр
Годишнина от смъртта на Къpт Кoбейн 5Апр
Годишнина от рождението на Артър Хейли 8Апр
Годишнина от рождението на Йълдъз Ибрахимова 13Апр
Годишнина от смъртта на хан Крум 15Апр
Годишнина от рождението на Антон Безеншек 16Апр
Годишнина от рождението на Чарли Чаплин 17Апр
Годишнина от смъртта на Ильо Войвода 22Апр
Годишнина от рождението на Валери Петров 23Апр
Годишнина от смъртта на Уилям Шекспир 25Апр
Годишнина от рождението на Петя Дубарова 27Апр
Годишнина от рождението на Пенчо Славейков