16 Апр
На 2 май 907 година умира княз Борис I, български хан и княз (852 - 889 г.), тъй като не е известно на коя дата е роден, църквата го почита като Св. княз Борис-Михаил в деня на смъртта му. Управлението му има превратно значение за българската история, още в началото когато оглавява българско-славянското държавно обединение, Борис проявява силен характер и държавническа мъдрост. През 862 - 863 г. - сключва съюз с Лудвиг Немски и започва преговори за приемане на християнството в България от папата в Рим. Причините за този съюз, са спорни но историците считат, че това е умел дипломатически ход, който цели да предизвика могъщата Византия. Затова и отговорът не закъснява, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско обявява война на България. През есента на 863 г. византийците "в отговор на молбите" на Ростислав нахлуват в българските земи. Борис I веднага започва мирни преговори, бързо е и сключен мирен договор между България и Византия. Българският владетел се задължава да разтрогне съюза си с немския крал и да приеме християнството от духовници на Цариградската патриаршия заедно с народа си. Но Борис I приема християнството тайно, според най-сериозният историк за живота на на Борис I - В. Гюзелев - това е станало на големия християнски празник Кръстовден (14 септември) 864 г. Българският владетел приема името на своя "духовен отец" - василевс Михаил III. Освен това, приема титулът - княз. Тогава се въвежда и първото християнско, по произход и византийско, законодателство. По-късно далновидната политиката на българският владетел - паралелни преговори с Рим и Константинопол - довеждат до извоюването на независима българска църква още със създаването й. Още по-ценното е, че изворите (кореспонденцията на Борис I с Рим се пази във Ватикана) от периода са запазени и позволява да се научат интересни подробности за живота по нашите земи пред ранното средновековие. На Осмия вселенски събор (869-870), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г. българският църковен въпрос е чрез компромис - учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на Дръстър" (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. А папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Само църковникът е сан с български произход. През 879 г. на патриаршеския престол в цариград сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Цариградската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална. Второто превратно дело на Борис I е въвеждането и разпространяването на българската писменост, приемайки учениците на Кирил и Методий - Сава, Наум, Ангеларий и Климент - българският владетел изпраща Климент като епископ в Охрид и да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. След продължително 36-годишно управление през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и оттегля в манастир. Борис е имал четирима сина: Владимир-Расате, Гаврил, Симеон и Яков. По-късно църквата го канонизиран за светец и е удостоен с царска титла.
Апр
Годишнина от рождението на Андерсен 4Апр
Годишнина от рождението на Гари Мур 5Апр
Годишнина от смъртта на Къpт Кoбейн 5Апр
Годишнина от рождението на Артър Хейли 8Апр
Годишнина от рождението на Йълдъз Ибрахимова 13Апр
Годишнина от смъртта на хан Крум 15Апр
Годишнина от рождението на Антон Безеншек 16Апр
Годишнина от рождението на Чарли Чаплин 17Апр
Годишнина от смъртта на Ильо Войвода 22Апр
Годишнина от рождението на Валери Петров 23Апр
Годишнина от смъртта на Уилям Шекспир 25Апр
Годишнина от рождението на Петя Дубарова 27Апр
Годишнина от рождението на Пенчо Славейков