Александър Стефанов Богориди (Алеко Паша) е османски държавник от български произход, който обаче е възпитан и образован в гръцка среда и не знае български език. Александър Богориди по официални данни е роден в Цариград (дата и годината са спорни - през 1822 или 1823 г.) Той е най-малкият син на княз Стефан Богориди, който е брат на Никола Богориди (правнук на Софроний Врачански). Фамилията и специално бащата на Алеко Богориди е един от най-влиятелните хора в Османската империя. След Великата школа в Цариград, младият Богориди заминава да учи във Франция, после получава висше образование по държавно право в Германия. Подобно образование му гарантирало възможност да заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877). След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г., Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол. Умира на 17 юли през 1910 г. в Париж.