Елисавета Багряна (ист. име Елисавета Любомирова Белчева) е българска поетеса, родена е на 16.04.1893 г (умира на 23.03.1991 г.). С името й са свързани различни пикатни истории, но въпреки това Елисавета Багряна е една от най-талантливите български поетеси, нейните стиховете са преведени на около 30 езика. Елисавета е родена в чиновническо семейство в София, след като завършва средното си образованието една година е учителка в село Афтане (днес Недялско). През войните учи славянска филология в Софийския университет и се запознава с писателите Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 г. за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения. От 1921 г. се връща в София и активно се включва в литературния живот. Сътрудничи на редица вестници и списания. Елисавета Багряна получава и обществено признание първата й стихосбирка - "Вечната и святата" (1927 г.) е много добре приета и от широката публика и от литературните критици.