На тази дата през 1922 г. е роден Анжел Раймонд Вагенщайн - български сценарист и режисьор. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1944), бил е партизанин, ръководител на бойна група. Бил е драматург на Театър "Трудов фронт" в София, сценарист в Българска кинематография и немското киностудио ДЕФА, главен редактор на студия "Интерфилм" към София-прес. Работил е в Българския културен център в Берлин, Гернмания. Той е един от 12-те български интелектуалци, поканени на закуска с президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България (19 януари 1989). Участник в Кръглата маса от страна на Българската социалистическа партия (БСП). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (12 януари 1995-27 септември 1995). Член на Висшия партиен съвет на БСП (6 юни 1994-21 януари 1996), член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (11 юни 1994-21 януари 1996). Бил е директор на българския културен дом "Витгенщайн" във Виена, Австрия.

Първият му сценарий е съвместно с О. Василев - "Тревога" (1952 г.) за филма на З. Жандов. Режисира документалните тв филми - "Един куршум и три зърна ориз" и "Под небето на Бак Бо" (1975-1976 г.), "Български дух" (1990 г.). По-известните му заглавия в игралното кино са: "Наша земя" (1953 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Две победи" (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), "Звезди" (1959 г.), "Двама под небето" (1962 г.), "Хроника на едно убийство" (1962 г.), "Веригата" (1964 г.), "Езоп" (1970 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Смърт в розово" (тв театър, 1979 г.), "Борис I” (1984 г.), "Мъгливи брегове" (1986 г.), "Спомени от пепелта" (1993 г.), "След края на света" (1998 г.). Пише и "Петокнижие Исааково" (роман, 1999 г.; през 2001 г. на екран излиза филм със същото заглавие, продукция на Германия). Кавалер е на френския "Орден за заслуги към нацията" (1996 г.). Участник е в програмата "Красивите чужденки" за представяне на български автори във Франция (2001 г.).

Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура и по повод 80-ата годишнина от рождението му (17 февруари 2003), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителния му принос за развитието на българското филмово изкуство, българската литература и култура (1 ноември 2013).