На 5 август 1998 г. умира Тодор Христов Живков - български държавник. Роден е на 7 септември 1911 г. в с. Правец (днес град).

Личността и отношението към Тодор Живков остават все още неизяснени от българската история, но най-често единствено се отчита фактът, че той е над 30 години начело на българската държава: Председател на Държавния съвет на НРБ (1971 г. - 1989 г.). Първи секретар (от 1954 г.) и генерален секретар (1981 г. - 10 ноември 1989 г.) на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. - член на Политбюро. Председател на МС на НРБ (ноември 1962 г. - юни 1971 г.). С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).

На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него. Срещу него са заведени още три дела: Дело № 2 (за фонд "Москва"), Дело № 3 (за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят), Дело № 4 (за "възродителния процес"). Мярката за неотклонение е отменена само по Дело № 3 (15.07.1997 г.). Автор е на "Мемоари" (1997 г.).