На 19 май 1934 г. Военният съюз и политическият кръг „Звено" извършват държавен преврат в България - конгресът на Военния съюз (през ноември 1933 г.) упълномощава ръководството да се намеси в управлението на страната. Армията в по-голямата си част е на страната на организаторите, поделенията в София са блокирани от верни войски, като завземат комуникационни възли и местните центрове на властта. След като правителството не е реагира цар Борис III подписва указ за промяна в кабинета. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев, а военни поемат силовите министерства. Във вътрешно политически план са извършени генерални промени. Издаден е манифест от 15 точки с програмата на правителството. Поставя се начало на декретивно законодателство - чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от царя, на основата на чл. 47 от Търновската конституция. Създадено е Министерство на стопанството чрез сливане на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. Търновската конституция е отменена, парламентът е разпуснат, политическите партии и организации са забранени и имуществата им конфискувани. Създадена е Дирекция на обществената обнова, с която се цели да бъде заменена забранената партийна система. Режимът предприема мерки и за административно централизиране на страната и съществуващите 16 окръга се преобразуват в 7 области, като ръководството им се определя пряко от кабинета. След преврата ВМРО е забранена, тъй като присъствието й във вътрешнополитическия живот е твърде силно. Във външно политически план това е наложително и заради подобряване на отношенията с Югославия, с цел сближаване с Франция. Установени са и дипломатически отношения със Съветския съюз, обосновани от преките стопански интереси и от насоките на френската политика. На политическата сцена излиза фигура на Борис III, който до този момент е в сянка. През януари 1935 г. царят провежда разговори с председателя на Военния съюз генерал Пенчо Златев. Двамата се договарят да се увеличи броят на военните в правителството и да се засили присъствието им в политическия живот. Това създава предпоставки за противоречия и пазарлъци във Военния съюз, в който се очертава реално разцепление. Само след няколко дни Кимон Георгиев подава оставка. Начело на новият кабинет застава генерал Пенчо Златев. Целта на новото правителство е невъзможна - да намери баланс между случилото се на 19 май и амбициите на монархическия институт.