110 години от откриването на Централната софийска синагога /1909/. Тя е третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам и най-голямата на Балканите. Построена е в периода 1905-1909 г. по проекти на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, като е съобразена с еврейските религиозни традиции. Първата копка е направена на 13 ноември 1905 г. За място на сградата е избран терен, на който преди това е имало стара синагога - синагогата "Ахава и хесед".
Синагогата е централнакуполна сграда с осмоъгълна в план молитвена зала и преддверие (притвор). Четирите ниши (конхи) в ъглите и помещенията между тях са отделени от централното пространство на залата с аркади, над които е разположена галерия, предназначена за жените. Пред свещената ниша (хейкхал или арон ха-кодеш), в която се съхраняват свещените книги и реликви, има подиум от бял мрамор с изящен парапет. Залата има 1170 места. Покрита е с купол, който доминира в силуета на сградата и околното пространство. Фасадите и интериорът са декорирани богато с архитектурни детайли, пластични орнаменти и каменна резба. Подът на залата е с венецианска полихромна мозайка, колоните - от карарски мрамор. През м. юни 1955 г. е обявена за паметник на културата. Синагогата е действащ духовен и публичен център на еврейската общност в София. Играе съществена роля в урбанистичната структура на столицата и заедно с Баня баши джамия и църквата "Св. Неделя" оформя триъгълник на духовните центрове на три религии.