85 години от смъртта на Стоян Заимов, български революционер, просветен и обществен деец, писател и книжовник /1853-1932/. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет (1875), който подготвя Априлското въстание през 1876. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. Заловен е от турските власти и осъден на доживотен затвор в Мала Азия. След освобождението на България от османско иго (1878) е освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (1878) и се завръща в България. Работи като учител в Шумен (1882-1884), Варна (1884-1885), Кюстендил (1888-1895), София (1898-1901), член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение (1895-1898). Съставя учебници и методически ръководства, един от основателите и редовен сътрудник на сп. "Училищен преглед" (1896-1949), директор на Народна библиотека в София (1903-1908). Един от основоположниците на българската модерна мемоарна традиция и един от създателите на парк-музея край Плевен, посветен на Освободителната Руско-турска война.