120 години от смъртта на акад. Васил Попович, български писател, художник, педагог и обществен деец /1833-1897/.

Депутат във 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881). Участва в създаването на възрожденската белетристика, поезия, драма, художествена и литературна критика. Автор е на една от първите български детски стихосбирки - "Детска гусла" (1879, 3 доп. изд. 1883). Някои от включените в нея стихотворения - "Цвете мило, цвете красно", "Облаче", "Пролет мила, животворна", са известни като песни. Автор е на първото методическо ръководство по български език - "За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език" (1883). Един от пионерите на българската литературна критика. Създава около 20 жанрови акварели и рисунки, както и един автопортрет. Дописен член на Българско книжовно дружество (1872), редовен член на БКД (1884).