90 години от рождението на Станка Пенчева  /1929-2014/, българска поетеса. Редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство "Народна младеж" (1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958), редактор в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986). Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избрана лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Помежду им - ела тънковита" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Старомодни стихове" (2002), "Отвън - отвътре" (стихове, 2002), "Незабрава" (избрани стихотворения, 2004), "Преддверие" (2006), "Зелената Жози" (2007), "Дървото на живота" (2008) ,"Тук съм" (спомени в два тома, 2008), "Перо от дух" (2011), "Последни стихотворения" (2012) и др.
Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и др. езици. Удостоена е с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (25 октомври 1996), Наградата "П. К. Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), Наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003) и Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007). Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се провежда национален литературен конкурс "Станка Пенчева".