170 години от освещаването на параклиса "Св. Стефан" в Цариград /1849/. През 1849 г. българите в турската столица получават разрешение да имат свой храм. За целта княз Стефан Богориди подарява дворно място с една постройка, използвана като пералня, в квартал "Фенер" на Златния рог. В тази къща временно е устроен параклис, който е осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът е разширен, обкован външно с дъски и става известен като Дървената църква, посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. През март 1889 г. от българското Министерство на външните работи и изповеданията е назначена комисия по построяването на храма. Основният камък на новата църква е положен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. на брега на Златния рог. Изградени са нови основи от гранит, облицован с мрамор. Понеже мястото е насип по идея на архитекта Ховсеп Азнавур конструкцията на църквата е изградена от сглобяеми железни плоскости, които можело да бъдат пренесени. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Ваагнер във Виена, Австрия. Църквата е трикорабна, само металните й част тежат около 500 тона. Окончателното сглобяване на църквата, която е наричана още "Желязната църква", завършва на 14 юли 1896 г. Осветена е на 8 септември 1898 г. от екзарх Йосиф I, в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица (8 септември). От дървената църква е запазен само напредстолния камък от олтара.