150 години от смъртта на Георги Раковски (ист. име Съби Стойков Попович), български революционер, основоположник и идеолог на националноосвободителното движение, писател, публицист, историограф и етнограф /неизв. април 1821-1867/.

Съставя "План за освобождението на България" (1858) - първата общонационална програма за освобождение на България от османско иго, който допълва през 1861 г. изработвайки нов програмен документ. Организира и ръководи Първата българска легия (1861-1862). Пътува до Атина, Цетина, Букурещ с цел обединяване на балканските християни срещу Османската империя (1863). Учредява Привременно българско началство в Белград, Сърбия (април 1862). Създава Върховно българско тайно гражданско началство (1866) - орган на българското революционно движение, и е утвърден за негов председател. Издава в. "Дунавски лебед" в Белград (1860-1861) - първия печатен орган на българското революционно движение, в. "Бъдущност" и "Бранител" в Букурещ, Румъния (1864).

Автор е на научните трудове "Няколко речи о Асеню първому, великому царю болгарскому и сину му Асеню второму", "Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност всех европейских народув", "Отговор на богословская гръцка брошура", на поемата "Горски пътник" (1857), на политическия памфлет "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" (1860) и др. От 1946 г. Военната академия в София носи неговото име.