120 години от освещаването на църквата "Св. Стефан" в Истанбул, Турция /1898/, от екзарх Йосиф I, в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица (8 септември).

През 1849 г. българите в турската столица получават разрешение да имат свой храм. Устроен е параклис, който е осветен на 9 октомври 1849 г. През 1859 г. е взето решение да се построи нов, по-просторен параклис. На 25 октомври 1859 г. е положен основният камък в двора на старата църква. Години наред основите на бъдещия храм стоят напукани и изоставени. Параклисът е разширен, обкован външно с дъски. Така получава името си "Дървената църква". През март 1889 г. от българското Министерство на външните работи и изповеданията е назначена комисия по построяването на храма. Основният камък на новата църква е положен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. на брега на Златния рог. Изградени са нови основи от гранит, облицован с мрамор. Тъй като мястото е насип, архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, които са изработени във Виена, Австрия. Окончателното сглобяване на Желязната църква завършва на 14 юли 1896 г. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да подпишат договор с московския придворен фабрикант Николай Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на руския художник живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани. От дървената църква е запазен само напредстолния камък от олтара. В двора на "Св.вмчк. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки.