40 години от смъртта на проф. Панчо Владигеров, български композитор, пианист, диригент и педагог /1899-1978/. Диригент и композитор в театъра на Макс Райнхарт в Берлин, Германия, (1920-1932). Концертира в Германия, Франция и други страни. От 1932 г. в продължение на 40 години е преподавател по пиано, камерна музика и композиция в Държавната музикална академия в София. Един от учредителите на първото българско дружество на композиторите - Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (24 януари 1933). Автор е на пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, седем симфонични български танца, "Българска сюита" (1927), операта "Цар Калоян" (1936), балета "Легенда за езерото" (1946), много солови песни, камерна музика, клавирни пиеси и др. Едно от най-известните му произведения е Българска рапсодия "Вардар", написана през 1922 г. за цигулка и пиано, а през 1928 г. оркестрирана от композитора. Единствената му опера "Цар Калоян" е първата българска опера, представена на чужда сцена. Носител на две Менделсонови премии на Берлинската академия на изкуствата (1918,1920), на Хердерова награда (1968), на орден "Георги Димитров" (1967, 1969, 1974), на орден "Народна република България" първа степен (април 1959, декември 1959). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953). С ПМС 52/2 март 1995 г. Държавната музикална академия носи неговото име.