10 години от смъртта на акад. Николай Ирибаджаков, български философ и социолог /1920-2008/. От 1936 г. е член на Работническия младежки съюз, а от 1940 г. на Българската комунистическа партия (БКП). Един от организаторите и ръководителите на партизанското движение в Търновско. През 1948-1951 г. е на организационна работа в Централния комитет (ЦК) на БКП. Редактор, заместник отговорен редактор и отговорен редактор на сп. "Ново време" (1951-1990). Член на ЦК на БКП (1962-1966), от 1971 г. отново е член на ЦК на БКП. Научен сътрудник в Института по философия (1964-1967) и завеждащ секция "История на социологията" в Института по социология на Българската академия на науките (1967-1969). Ръководител на катедра "История на философията" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1968-1989). Член-основател на Социологическото дружество в България (1959). Заместник-председател на Българското философско дружество (ноември 1977-15 септември 1988) и негов председател (15 септември 1988-10 ноември 1989). Член на ръководството на Международната федерация на философските дружества (1973-1988) и на Международния институт по философия в Париж (1974). Автор е на повече от 12 монографии и 150 научни статии и студии. Има принос в разработката на редица проблеми на историята на философията и на социологията чрез своите изследвания "Социологическата мисъл на древния свят" (три тома), "Критика на метафизическия разум", "Диалектика на преломното време" и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1970). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (23 май 1985).