40 години от смъртта на акад. Тодор Павлов, български философ и политик /1890-1977/.

Член на Регентството (9 септември 1944-15 септември 1946). Председател на Съюза на българо-съветските дружества (1946-1951). Председател на Българската академия на науките /БАН/ (1947-1962), а от 24 ноември 1962 г. - почетен председател на БАН. Директор на Института по философия при БАН (1947-1952; 1960-1977). Основател и главен редактор на сп. "Философска мисъл" (1945-1977). Един от организаторите (1924) на Витошката партийна конференция, член на ЦК на БКП (1957-1977), член на Политбюро на ЦК на БКП (19 ноември 1966-2 април 1976). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949), от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961), депутат и член на Президиума в 4-ото и 5-ото (1962-1971), депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-8 май 1977). Почетен председател (от 11 януари 1972) на Българското философско дружество, почетен председател (от 1964) на Съюза на българските писатели. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "9 септември" първа степен (1952), на орден "Георги Димитров" (6 октомври 1956, декември 1959, 13 февруари 1960, 14 февруари 1965), на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Ленин" (6 юни 1964, февруари 1970), на медала "Макс Планк" на Германската академия на науките в Берлин (1970), на златен медал "Карл Маркс" (май 1972). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката и културата" (6 октомври 1956), Почетен гражданин на Благоевград (13 юни 1969), Герой на Народна република България (февруари 1970) и др.