60 години от смъртта на Петър Дървингов, български военен деец и историк /1875-1958/ Участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание (1902) и като командир на Беласичкия отряд в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Бил е преподавател във Военното училище в София. През 1911 г. става помощник-началник на разузнавателната секция към Щаба на армията. Началник-щаб на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913). През Първата световна война (1914-1918) е командир на 1-ви полк от 11-а пехотна дивизия (май 1916), началник-щаб на Моравската областна военна инспекция (1917). В края на войната последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен полк и командир на 1-ва бригада на 10-а пехотна Беломорска дивизия. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1932). Автор е на редица научни трудове като "Самоучител на възрастни хора", "От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия", "Пирин и борбата в неговите недра", "История на Македоно-одринското опълчение", "Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци - 1915 г.", "Духът на бългaрската история", "Опитите на българите да пресъздават себе си", "Физическо и нравствено възпитание на българския народ" и "Книга за българския войник - неговия морален лик".