През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото Висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя Св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н.ст.), за свой празник.

За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище "Славянска беседа" в София. През 1905 г. в Правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски", за пръв път е записан текстът, че 25 ноември е патронен празник на университета. От 1916 г. в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше учебно заведение в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност. Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен.

След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски отново става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември - денят на патрона на университета - Св. Климент, архиепископ Охридски. Осми декември остава светска дата и продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник. Официално 8 декември е обявен за неучебен ден и празник на всички български студенти на заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г.