Отбелязва се от 1922 г., но честването му е прекъснато през 50-те години. Възстановено е от ноември 1990 г. по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, Общонародно сдружение "Мати Болгария" и Българската демократическа партия в памет на годишнината от анексирането на българските земи по западната граница. По силата на Ньойския мирен договор през ноември 1920 г. сръбски войски окупират части от Царибродско, Босилеградско, Кулско и Трънско. От България са откъснати 3 града, 120 села, 116 училища и 45 български църкви - общо 1606 кв.км площ, обозначени с новото историко-географско понятие "Западни покрайнини". До началото на 50-те години 8 ноември се чества всяка година като ден на единството на живеещите от двете страни на западната ни граница българи.