55 години от създаването със заповед 3074 на Комитета по горите и горската промишленост на Народен парк "Вихрен"  /1962/ с площ 6736 ха, включващ алпийската част на Пирин между басейните на реките Бъндерица и Демяница. Основание за създаването му са вековните гори от бяла и черна мура, смърч, бор и ела, алпийски върхове, ледникови циркуси и езера, които се намират в него. На 30 септември 1974 г. Министерство на горите и опазване на околната среда преименува парка в Народен парк "Пирин" с площ 26 413 ха. Към територията му са включени резерватите "Баюви дупки", "Сегментепе" и "Малка Джинджирица". От 1983 г. паркът е включен в Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). На 15 октомври 1999 г. Министерство на околната среда и водите, прекатегоризира Народен парк "Пирин" в Национален парк "Пирин" с площ 40 356 хектара. В границите на парка попадат повече от 50 мраморни и гранитни върха с височина над 2500 м, както и 186 високопланински езера. Най-високият връх е Вихрен - 2914 м, трети по височина на Балканския полуостров. На територията на парка се срещат се 172 вида животни, 114 от които са застрашени, и повече от 1100 вида висши растения.