105 години от смъртта на Димитър Моллов, български лекар и политик, един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението на България от османско иго (1878) /1845-1914/.

Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876), организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война (1877-1878) е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст. Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Съставя първия закон за здравеопазването в България - "Временни правила за устройството на медицинската част в България" (1879). Председател на първия Висш медицински съвет (1879-1882). Инициатор за създаване на държавна химична лаборатория (1880) и за построяването на Александровската болница в София (1880). Дописен (1881) и действителен (1884) член на Българското книжовно дружество /от 1911 г. - Българска академия на науките (БАН)/, негов подпредседател (1898-1911). Председател на Клона за природните и медицинските науки (1884-1898), на Природо-медицинския клон на Българското книжовно дружество (1900-1911) и на Природо-математическия клон на БАН (1911-1913). Главен лекар на София (1882). Основател на Българския червен кръст /БЧК/ (1883) и негов подпредседател (1885-1914). Министър на народното просвещение (7 септември 1883-29 юни 1884), кмет на София (16 юли 1895-30 септември 1896).

Съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз. Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (1879-1880), в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1899) и в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903).