65 години от откриването в София на паметника на Съветската армия /1954/. На 4 октомври 1949 г. Министерският съвет приема решение за изработването му. Паметникът е най-грандиозният като замисъл и изпълнение архитектурно-скулптурен ансамбъл за този период. Създаването му е възложено на колектив под ръководството на архитект Данко Митов. Изграждането започва на 5 юли 1952 г. Паметникът изразява идеята за освободителната роля на Съветската армия и дружбата между българския народ и народите на Съветския съюз. Разположен е в парк в централната част на София, край бул. "Цар Освободител", непосредствено до Орлов мост и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В началото на тържествения подход, в ляво и дясно са поставени върху пиедестали от полиран витошки гранит две скулптурни групи, изпълнени от млади скулптори под ръководството на проф. Иван Фунев, с които чрез непринудени сцени и образи е предадено посрещането на Съветската армия и радостта на освободения български народ.
В знак на благодарност към Съветския Съюз са и лаконичните думи, вписани на лицевата страна на паметника: "На Съветската армия - освободителка от признателния български народ". Тържественият подход е с дължина 80 м и ширина 28 м. В ляво и дясно на същия са поставени монолитни гранитни блокове с лаврови венци. От подхода се открива пиедестал, над който се издига осемметрова трифигурна скулптурна композиция, изпълнена от скулпторите Мара Георгиева и Васка Емануилова: съветски боец, български работник и майка с дете - синтез на идейния замисъл на цялостната композиция на паметника. На първата площадка на централния корпус на паметника са поставени три шестметрови скулптурни композиции с височина 2.20 м. В подножието са поставени три скулптурни релефа в бронз, изпълнени под ръководството на скулпторите Любомир Далчев, Петър Дойчинов и Васил Зидаров, пресъздаващи темите: Октомврийската революция (1917), Великата отечествена война на съветските народи (1941-1945) и съветския тил по време на войната. В изпълнението на пластичните елементи се включват и много млади скулптори. В работата по графичните ескизи за паметника участва художникът Борис Ангелушев.