140 години от рождението на екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков), български църковен деец, богослов и общественик /1878-1957/. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски. Софийски митрополит (26 март 1922-21 януари 1945). Екзарх на Българската православна църква (21 януари 1945-6 септември 1948). Съдейства за вдигането на схизмата (22 февруари 1945), наложена на Българската екзархия от Цариградската патриаршия през 1872 г.

Той е първият признат от Вселенското православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква. През септември 1948 г. с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт и тъй като се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. През ноември с. г. е интерниран в с. Баня, Карловско, където остава до края на дните си. През 2002 г. е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем" за приноса му за спасяването на българските евреи през 1943 г. Автор е на множество слова и богословски трудове - 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици. Между тях са "На път за Дамаск" (1932), "Българската църква" (1932), "Същината на пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и др.