20 години от смъртта на Паун Генов, български писател, журналист и преводач /1915-1999/. От 1930 г. печата във вестници за деца. Сътрудничи на в. "Хоризонт" и е негов редактор (1933). Като председател към читалището в с. Средногорово, община Казанлък, създава издателска библиотека "Селско възраждане". Редактира в. "Младо село" (1936-1938), в. "Трезва младеж" (1936), в. "Светлоструй" (1939-1941), в. "Народно земеделско знаме" (1945-1947), в. "Земеделско знаме" (1948-1950), в. "Кооперативно село" (1953-1967), в. "Трезвеност" (1969-1973). Автор е на "Нова вяра" (стихове и поеми, 1938), "Предпролет" (стихове, 1940), "Измамни блаженства" (1970), "Приятна болка" (стихове, 1975), "С обич към земя и хора. Селски хроники" (очерци, 1975), "Един живот в стихове" (стихове, 1983), "Откоси от моята нива" (стихове, 1985), на биографиите "Коста Тодоров" (очерк, 1947), "Янко Забунов. Първоапостолът на земеделското сдружаване" (очерк, 1948), "Райко Даскалов" (очерк, 1970, 1978), "Райко Даскалов - история на един кратък, но с бури изпълнен живот" (1973, 1978), "Петко Д. Петков. Живот между два изстрела" (1978, 1980), "Цанко Церковски. Поет и държавник" (1980) и др.