Чества се в съботния ден от първата седмица на Великия пост в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. Той бил млад воин в Амасий, в малоазийската област Понт по време на царуването на Максимиан и Максимин (IV век). Той издържал на всички изпитания, на глад в тъмницата, и на увещанията да се откаже от вярата си в Исус. Сам се възкачил на кладата и изгорял за вярата си. Петдесет години след смъртта му гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332-363), знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решава да се подиграе с тях. Той нарежда на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от езическите жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат да се осквернят и да бъдат обявени за езичници. Теодор Тирон се явил на Цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата и му заръчал да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара, да си варят коливо (жито) и да го ядат с мед. Юлиан разбрал, че лукавият му замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква. Св. Теодор се почита като покровител на раждаемостта и плодовитостта.

Празникът се нарича се още Конски Великден, защото се свързва със здравето на конете. На Тодоровден се организират надбягвания с коне (т. нар. кушии). Мъжете се обличат с нови ризи, а конете се накичват. Конят победител в надбягването се награждава - с юзда, а стопанинът му - с риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Чрез конните надбягвания се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят брак. Преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на малки кончета, на конска глава или подкова и ги украсяват с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол, които се раздават. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. В народните представи св. Теодор (или св. Тодор) е страховит ездач на бял кон, който носи лятото зад гърба си. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Господа да проси за лято.