120 години от смъртта на капитан Петко Войвода (ист. име Петко Киряков Калоянов), български революционер и участник в националноосвободителното движение /1844-1900/. Предводител на чета (6 май 1861-1863). Участник в обединението на Италия и в Критското въстание (1866-1869), където заедно с Джузепе Гарибалди организират "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи. След разгрома на въстанието отново се завръща в родния край и води хайдушка дружина в Тракия и Родопите.

През Руско-турската освободителна война (1877-1878) действа с отряд в Беломорието срещу силите на Сюлейман паша, бори се срещу инсценирания от турското правителство Родопски метеж начело с Джордж Сенклер (февруари-октомври 1878). Награден е от руския император Александър II с орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което той продава и се връща в България. По време на Съединението (1885) организира в Южна България отбраната на българските граници в Чепеларския район.

Един от основателите на дружество "Странджа" във Варна, обединяващо българските бежанци от Одринска Тракия. Заради русофилските си убеждения е преследван от режима на Стефан Стамболов, неколкократно е арестуван и съден. В памет на Петко Войвода на 2 декември 2004 г. на хълма Джаниколо в Рим е открит негов бюст-паметник редом с този на Джузепе Гарибалди.